„НОЩ В ГОРАТА” („НОЧЬ В ЛЕСУ”)
Иван Минчов Вазов (1850-1921 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Александр Борисов
Иван Вазов
НОЩ В ГОРАТА
Мрак. Сенки. Глухо. Тайнственост дълбока.
Вървя под тъмен свод. Виденья странни
в нощта се мяркат. Пътя – на посока –
оставям го на коня си разбрани.
Мълчанье страшно – повече от мрака.
Ни клон заскръцва, нито шумка пада;
лесът немей зловещо, бди и чака,
като разбойник нощен във засада
вървя в тъма, умислен и тъжовен.
В усамотенье страшно се усещам:
самичък аз съм и в шума световен,
душа мен родна, ближна там не срещам.
И тихо, тъжно мърдам из букака,
та няма що да бързам в мраковете:
мен сърце любяще сега не чака
и на прозореца ми свещ не свети...
Иван Вазов
НОЧЬ В ЛЕСУ (перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Борисов)
Мрак. Тени. Глухо и таинственность глубока.
Вхожу под тёмный свод. Видения странны
В ночи мелькают. Путь мой – слава Богу –
Коню я доверяю своему.
Молчанье страшное – всё более от мрака.
Не скрипнет тихо клён, лист не слетит с ветвей;
Немеет лес зловещий, жди и слушай,
Как жертву ждёт злодей там в западне своей.
Входя во тьму без мысли, без надежды,
В уединённости свой страх я ощущал,
Совсем я здесь один и в шуме жизни прежней
Души родной мне, близкой не встречал.
И тихо, грустно шевелятся ветки буков,
И некуда спешить, во мраке стынет грудь,
И сердце любящее уж меня не встретит,
И у окна свеча мой не осветит путь…